Маточина
Melissa officinalis
Маточината е многогодишно тревисто растение от семейството на ментата. Листата, които имат лек лимонов аромат, се използват за приготвяне на лекарства и за овкусяване на храни и напитки. Използвана самостоятелно или като част от различни комбинации от билки, маточината изглежда има успокояващ ефект върху тялото. Освен това, тя може да подтисне развитието на някои вируси в човешкия организъм.
Лайка
Matricaria
Наричана още немска лайка, тя е добре известен лечебен растителен вид от семейство Asteraceae, често определяна като „звезда сред лекарствените видове“. В наши дни лайката е изключително предпочитана и много използвана в народната и традиционната медицина. Нейните мултитерапевтични, козметични и хранителни стойности са доказани през годините на традиционна и научна употреба и изследвания.
Салвия / Градински чай
Salvia officinalis
Салвията е многогодишно, вечнозелено растение, с дървесни стъбла, сивкави листа и сини до пурпурни цветове. Тя е член на семейството на ментата Lamiaceae и произхожда от средиземноморския регион. Градинският чай е с много дълга история на ефективна лекарствена и кулинарна употреба и е важен домашен билков лек за нарушения на храносмилателната система. Цялата билка е антисептична, спазмолитична, стягаща, стимулираща и тонизираща.
Мащерка
Thymus vulgaris
Мащерката е член от рода Thymus от ароматни многогодишни вечнозелени билки, от семейството на ментата Lamiaceae. Средиземноморска билка с диетични, лечебни и декоративни цели. Цветовете, листата и маслото от мащерка са използвани за лечение на редица симптоми и оплаквания, включително болки в стомаха, артрит и болки в гърлото. Счита се, че мащерката има антибактериални, инсектицидни и вероятно противогъбични свойства.
Бял равнец
Achillea millefolium
Равнецът има висока репутация и е широко използван в билковата медицина, прилага се вътрешно и външно. Използва се при лечението на много широк спектър от заболявания, но е особено ценен за лечение на рани, спиране на притока на кръв, лечение на настинки, треска, бъбречни заболявания и др. Използва се цялото растение, както в прясно, така и в сушено състояние.
Жълт кантарион
Hypericum perforatum
Използването на тази билка за лечение на различни вътрешни и външни неразположения е от времето на древните гърци. От тогава тя остава популярно средство за лечение за тревожност, депресия, порязвания и изгаряния. Последните изследвания предполагат ефективността на тази билка при лечение на други заболявания, включително свързани с възпалителни процеси, бактериални и вирусни заболявания и като антиоксидант и невропротективен агент.
Кориандър
Coriandrum sativum
Прекрасен източник на диетични фибри, манган, желязо и магнезий. Кориандърът понижава лошия холестерол (LDL) и повишава нивата на добрия холестерол (HDL), много добра храна за храносмилателната система, кориандърът насърчава функциите на черния дроб и движението на червата. Той може да стимулира секрецията на инсулин и да понижи нивата на кръвната захар. Много добро влияние върху нервната система. Може да стимулира паметта.
Бял оман
Inula helenium
Белият Оман има дълга история на употреба като лечебна билка. Леко затопляща и тонизираща, тя е особено ефективна при лечение на кашлица, бронхит и много други оплаквания на гърдите, както и нарушения на храносмилателната система. Пречиства токсините от организма, стимулира имунната и храносмилателната системи и лекува бактериални и гъбични инфекции.
Червено подъбиче
Teucrium chamaedrys
Вид декоративно растение, родом от средиземноморския регион на Европа, Северна Африка и Близкия изток. Исторически е била използвана като лечебна билка за лечение на подагра. Растението се използва широко при приготвянето на алкохолни напитки с горчива основа, които имат храносмилателни или стимулиращи апетита качества.
Цвят от глог
Flores Crataegi
Един от най-разпространените видове в традиционното билколечение. Листа, цветове и плодове от глог са били възхвалявани през вековете за благотворното влияние върху сърцето. Смята се, че поддържа здрава сърдечно-съдова функция, като също е бил използван и почитан за церемониални и духовни цели.
Глухарче
Taraxacum officinale
От корена до цветовете, глухарчето е високо питателно растение, заредено с витамини, минерали и фибри. Глухарчето е пълно с мощни антиоксиданти, което може да обясни защо това растение има толкова широко приложение в билколечението.
Босилек
Ocimum basilicum
Босилекът е билка, принадлежаща към семейството на ментата. Използва се основно при готвене, но може да има и някои ползи за здравето. Към приписваните свойства на босилека се включват успокояване на възпаленията, анти-стареене и антибактериално действие. Проучванията показват, че босилекът „съдържа широка гама от етерични масла, богати на фенолни съединения и широк спектър от други природни продукти, включително полифеноли.
Риган
Origanum vulgare
Риганът е кулинарна и лечебна билка от семейството на ментата. Използва се в медицината и готвенето от хиляди години. Той добавя отличен вкус към ястията и може да има редица ползи за здравето. Химикалите, които придават на билката нейната уникална и приятна миризма, са тимол, пинен, лимонен, карвакрол, оксимен и кариофилен. Смята се, че съдържа мощни антиоксиданти и има антибактериални свойства.
Липа
Tilia cordata
Липата е често срещано име за дърветата, принадлежащи към рода Tilia. Изсушените цветове, листата и дървесината се използват за лекарства. Хората използват липа при състояния като настинки, главоболие, проблеми със съня (безсъние), сърбеж на кожата и много други. Чаят от липа се използва в народната медицина в различни култури за облекчаване на високо кръвно налягане, намаляване на тревожността и успокояване на храносмилането.
Бъз
Sambucus nigra
Има отлични качества и приложения, както под формата на храна, така и като лекарство. Плодът се използва за добавяне на аромат и цвят на консерви, конфитюри, пайове, сосове и се използва за приготвяне на вино. Цветовете са хрупкави и донякъде сочни, имат приятен аромат и вкус и дори са отлични сурови, като освежаваща закуска. Използват се за добавяне на мускатен вкус към компоти, желета и конфитюри, както и при приготвяне на пенливо вино и отличен сладък чай.
